25 октомври 2026 г.
Образование в чужбина

университети, кандидатстване и стипендии в Европа, с източници

Независим наръчник · не е агенция
Речник

Апостил: заверката на документи за чужбина

Също: Apostille, APOSTILLE, легализация

Апостилът е заверка по Хагската конвенция от 1961 г.; за българските дипломи го издава НАЦИД. Кога се иска и кога чуждата диплома не се нуждае от него.

От Редакция на Образование в чужбинаПубликувано: 2 мин. четене
Латинска магистърска диплома от Карлов университет в Прага с релефен печат, подписи и закрити лични данни
Снимка: Packare / Wikimedia Commons · CC0, източник

Апостил (Apostille) е удостоверение, което се поставя върху официален документ и потвърждава истинността на реквизитите му. Съгласно Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. това е единствената формалност, която може да се изисква за такава проверка. Целта е дългата и често скъпа легализация през няколко институции да се замени с един-единствен документ, издаден от компетентния орган в държавата, където е издаден документът. По данни на HCCH към октомври 2026 г. конвенцията има 130 договарящи се страни.

Кой издава апостил в България

За образователни документи апостилът се издава от Националния център за информация и документация (НАЦИД). От 1 януари 2017 г. центърът заверява документи на висшите училища и научните организации, на институциите от системата на училищното образование, както и на МОН и неговите звена. В административното обслужване на НАЦИД услугите са отделни: апостил за средно образование и апостил за висше образование. Образците на заявленията, таксите и сроковете са на сайта на центъра.

За документи, които не са образователни, например от съд или от общинска администрация, компетентният български орган се намира в списъка на HCCH с органите по държави.

Нужен ли е за кандидатстване

Зависи от университета и от държавата, затова първо се чете списъкът с документи за кандидати. В общия списък на TU Dortmund за кандидати от ЕС се иска документът за средно образование, справка с предметите и оценките и заклет превод на немски или английски; апостил там не е посочен, но за кандидати от някои държави има допълнителни документи.

Обратната посока: чужда диплома у нас

НАЦИД описва три случая. Дипломи от държави на ЕС и от други страни по Лисабонската конвенция не се нуждаят от легализация, но се придружават с превод на български. За страни извън този кръг, подписали Хагската конвенция, документът се заверява с апостил в държавата, където е издаден. За останалите държави е нужна легализация по общия ред. Към 25 октомври 2026 г. в първата група са Германия, Нидерландия, Дания, Великобритания, Франция, Швеция, Ирландия, Белгия, Австрия и САЩ. Как протича самото признаване, е описано в „Признаване на диплома“, а документите за кандидатстване са в „Документи и легализация“.

Източници

  1. HCCH: Apostille Section (Конвенция от 5 октомври 1961 г.)
  2. НАЦИД: Административно обслужване, Удостоверение APOSTILLE
  3. НАЦИД: Български дипломи в чужбина (апостил на образователни документи от 1 януари 2017 г.)
  4. НАЦИД: Какви заверки са необходими за чужда диплома (категории 3.1, 3.2 и 3.3)
  5. TU Dortmund: Application for EU/EEA nationals, Bachelor (списък на документите)

Терминът е обяснен от редакцията по източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@myeducation.bg.